Сянката на селото...
Сянката му свири на хармоника.
Куц бръшлян се качва по стените.
Скрило си е вяра зад иконите.
Малко кукуригане - в петлите.
Дреме буренясалата мелница.
Перката й няма въртолетност.
А реката - ялова безделница,
страда от очакване на вечност.
Пък дюкянът - смесен магазин си е.
Знаеш, че продават първо "фафлите".
Някой път и "лимоната" взимаш.
Лепнат ти стотинките от сладкото.
Баба ми - върти из двора хурката.
Гледа бавно портата отворена.
Заканително задява пуйките.
После - накомшийва се. И спори.
Дюлите са луди. Нацъфтели са.
Чак не ми прилича да са истина!
Облаците - крави побелели
под небето вимета увисили.
Малко позабравена и кръчмата.
Зрелите мъже са като дините.
Имат цвят и вътрешно излъчване,
само, че е трудно да ги видите.
Селото - зад църквата тъгува.
Тежка оплаквачка е камбаната.
Щъркелите тръгват без сбогуване.
Звуците са скрити. Като рани.
Куц бръшлян се качва по стените.
Скрило си е вяра зад иконите.
Малко кукуригане - в петлите.
Дреме буренясалата мелница.
Перката й няма въртолетност.
А реката - ялова безделница,
страда от очакване на вечност.
Пък дюкянът - смесен магазин си е.
Знаеш, че продават първо "фафлите".
Някой път и "лимоната" взимаш.
Лепнат ти стотинките от сладкото.
Баба ми - върти из двора хурката.
Гледа бавно портата отворена.
Заканително задява пуйките.
После - накомшийва се. И спори.
Дюлите са луди. Нацъфтели са.
Чак не ми прилича да са истина!
Облаците - крави побелели
под небето вимета увисили.
Малко позабравена и кръчмата.
Зрелите мъже са като дините.
Имат цвят и вътрешно излъчване,
само, че е трудно да ги видите.
Селото - зад църквата тъгува.
Тежка оплаквачка е камбаната.
Щъркелите тръгват без сбогуване.
Звуците са скрити. Като рани.
2005
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
