ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
27 abr 2006, 21:23

СЪБОТА. РАБОТЕН ДЕН... 

  Poesía
997 0 2

 

 

Събота.

Работен ден в полу-празната стая.

Аз съм там, а не зная

защо, когато си вдигнеш очите,

само през мен гледаш, като в безкрая.

 

Какво ти направих?

Какво се случи?

Към теб не се ли държах

като вярно куче

и не позволявах пред мен

никаква мръсна шега

с прекрасната ти снага?

 

Веднъж към мен вече сгреши.

Не бях с нищо виновен,

а свирепо нахока ме ти –

тогава се почувствах

като в гроб жив заровен.

След ден лекарят ми разказа,

че съм имал такъв късмет

със сърцето - все едно,

че съм излекувал проказа.

 

Събота. Работен ден.

Ние с теб в нашата стая.

Кога ли ще видиш

човека у мен,

а не само безкрая?

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря! Спомняте ли си, че отработвахме някакъв празник в събота...
  • "Кога ли ще видиш

    човека у мен,

    а не само безкрая?"-... Браво! /6/
Propuestas
: ??:??