СЪБОТА. РАБОТЕН ДЕН...
Събота.
Работен ден в полу-празната стая.
Аз съм там, а не зная
защо, когато си вдигнеш очите,
само през мен гледаш, като в безкрая.
Какво ти направих?
Какво се случи?
Към теб не се ли държах
като вярно куче
и не позволявах пред мен
никаква мръсна шега
с прекрасната ти снага?
Веднъж към мен вече сгреши.
Не бях с нищо виновен,
а свирепо нахока ме ти –
тогава се почувствах
като в гроб жив заровен.
След ден лекарят ми разказа,
че съм имал такъв късмет
със сърцето - все едно,
че съм излекувал проказа.
Събота. Работен ден.
Ние с теб в нашата стая.
Кога ли ще видиш
човека у мен,
а не само безкрая?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
/6/ 