Все съм до теб, дори и в съня.
Живея мечтите ни там.
С дъжд чукам по твойте стъкла.
Събуди се, до теб съм - не си сам,
отвори за любовта ми вратата!
Викам от северната брезова гора
с обичен глас, огласявам тайгата.
Събудих се от заблудата и съня,
стъпвам с тежки лапи по Земята,
къртя дънери и към тебе вървя,
викам с глас и събуждам съдбата.
Събуди се и ти! Младостта си проспа!
В мисъл в съня до тебе летя,
да изгоня заблудената ти мечта,
да разпръсна черната сянка тъга,
буден да си за мен с радост в Света.
Събуди се, твоята Бяла мечка съм
и те будя за мен и живота сега!
20.01.2011г.
© Лидия Сиркавара Todos los derechos reservados
Миле, ти виждал ли си мечка събудена от сън, как кърти дънери и бучи?
Булдозерното звучене за теб, за мен е нежна песен!
И тук му е мястото да кажа,че мен също ми звучат особено южните стиховеПо стих и по цвет- "товарищи" нет!
Поздрави,с бучене