14 jun 2016, 11:20

Събуждай се до мен 

  Poesía » De amor
294 0 2

Морето спи,
прибоят шепне в избеляла раковина 
и тайните ми крие в нежни перли.
Нощта целува се с небето,
искрят събудени звездите
и чак до утрото копнежи милват
- днешни и предишни...
В червено златни блясъци 
прегръщат със зората
надеждата и светлината. 
Слънцето разменя се на пост с луната,
прераждат се мечтите с новия ми ден 
и пориви пулсиращи надбягват се със бриза.
Несбъднато повтарям... и миражно:
Обичам те, ела, събуждай се до мен! 


 

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Даниело! Накъде без сърце?
  • Красиво пишеш за най-големите чувства! Чувство!
    Красиво пишеш за всичко, защото е от сърце!
Propuestas
: ??:??