Събуждай се до мен
Морето спи,
прибоят шепне в избеляла раковина
и тайните ми крие в нежни перли.
Нощта целува се с небето,
искрят събудени звездите
и чак до утрото копнежи милват
- днешни и предишни...
В червено златни блясъци
прегръщат със зората
надеждата и светлината.
Слънцето разменя се на пост с луната,
прераждат се мечтите с новия ми ден
и пориви пулсиращи надбягват се със бриза.
Несбъднато повтарям... и миражно:
Обичам те, ела, събуждай се до мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Всички права запазени
