MiryanaEkinci (Никол) MiryanaEkinci (Никол)
10
22 dic 2013, 14:00  

Събуждам се

1.3K 0 5

 

Събуждам се и искам само пак да спя.

Задушно е.

Оглеждам се със късогледи и невиждащи очи...

Премигвам и преглъщам буцата отново.

Боли ме гърлото, небцето... да викам нощем и да стена денем.

Болят и мускули, и кожа.

Болят ме китки, длани... боже!

Сърцето ми защо не ме боли?!

Защо не ме прониже болка силна, грозна, смъртоносна...

Защо задавено не кресна за секунда просто!

И после спре да бие то за теб!

И спре да шушне денонощно.

И спре да ми се плюнчи и да ми говори денем, нощем за теб и теб, за теб и теб!

Това сърце - предател.

Това обичащо сърце.

Това сърце е твое!

Ах, мразя го... обичам те!

 

Събуждам се и искам само пак да спя...

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никол Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0