Събуждам се и искам само пак да спя.
Задушно е.
Оглеждам се със късогледи и невиждащи очи...
Премигвам и преглъщам буцата отново.
Боли ме гърлото, небцето... да викам нощем и да стена денем.
Болят и мускули, и кожа.
Болят ме китки, длани... боже!
Сърцето ми защо не ме боли?!
Защо не ме прониже болка силна, грозна, смъртоносна...
Защо задавено не кресна за секунда просто!
И после спре да бие то за теб!
И спре да шушне денонощно. ...