22 дек. 2013 г., 14:00  

Събуждам се

1.3K 0 5

 

Събуждам се и искам само пак да спя.

Задушно е.

Оглеждам се със късогледи и невиждащи очи...

Премигвам и преглъщам буцата отново.

Боли ме гърлото, небцето... да викам нощем и да стена денем.

Болят и мускули, и кожа.

Болят ме китки, длани... боже!

Сърцето ми защо не ме боли?!

Защо не ме прониже болка силна, грозна, смъртоносна...

Защо задавено не кресна за секунда просто!

И после спре да бие то за теб!

И спре да шушне денонощно.

И спре да ми се плюнчи и да ми говори денем, нощем за теб и теб, за теб и теб!

Това сърце - предател.

Това обичащо сърце.

Това сърце е твое!

Ах, мразя го... обичам те!

 

Събуждам се и искам само пак да спя...

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....