„СЪБУЖДАМ СЕ ЧУЖДА”
Промени се денят, променям се и аз,
и в слънцето, и в луната,
срещам аз усмивката позната,
идва изгревът в очите,
когато сбъдваш ми мечтите,
а в залеза и с чувствата познати,
сме като грешно непознати.
Заспивам аз до тебе, с усмивка на лице,
но без любов тъжи отвътре моето сърце.
Заспивам със сълзи в душата,
защото се събуждам като жена, за тебе непозната.
"Някой в съня ми от теб ме пропъжда,
лягам си твоя, събуждам се чужда."
Вехне чувството на мъка в съня повторен,
но изгаря ме отвътре духът ми затворен,
лягам си твоя, събуждам се чужда,
мъжът в съня ми от теб ме пропъжда.
Събуждам се, измамно гледайки в теб,
но не виждам мъжа от съня ми да прилича на теб,
грешна мисъл отново днес ме пробужда,
лягам си твоя, но събуждам се чужда.
© Снежка Todos los derechos reservados
"Събуждам се, измамно гледайки в теб,
но не виждам мъжа от съня ми да прилича на теб,
грешна мисъл отново днес ме пробужда,
лягам си твоя, но събуждам се чужда."