30.10.2010 г., 17:22

Събуждам се чужда

1K 0 1

 

„СЪБУЖДАМ СЕ ЧУЖДА”

Промени се денят, променям се и аз,

и в слънцето, и в луната,

срещам аз усмивката позната,

идва изгревът в очите,

когато сбъдваш ми мечтите,

а в залеза и с чувствата познати,

сме като грешно  непознати.

 

       Заспивам аз до тебе, с усмивка на лице,

но без любов тъжи отвътре моето сърце.

Заспивам със сълзи в душата,

защото се събуждам като жена, за тебе непозната.

"Някой в съня ми от теб ме пропъжда,

лягам си твоя, събуждам се чужда."

 

Вехне чувството на мъка в съня повторен,

но изгаря ме отвътре духът ми затворен,

лягам си твоя, събуждам се чужда,

мъжът в съня ми от теб ме пропъжда.

 

Събуждам се, измамно гледайки в теб,

но не виждам мъжа от съня ми да прилича на теб,

грешна мисъл отново днес ме пробужда,

лягам си твоя, но събуждам се чужда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • невероятно интересен сюжет...житейски...през призмата на противопоставянето...
    "Събуждам се, измамно гледайки в теб,
    но не виждам мъжа от съня ми да прилича на теб,
    грешна мисъл отново днес ме пробужда,
    лягам си твоя, но събуждам се чужда."

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...