13 oct 2007, 15:41

Събуждане

  Poesía
837 0 1
Събуждане

Нарисувах те насън  с  насладата от моите мечти...
Сега рисувам, а листа е празен, рисувам яростно,
но листа пак мълчи, мислиш ли, че пак ще проговори
на мен за твоите копнежи, по моите очи...
по това как аз виждам по-различно от всяка друга.
Аз знам, друг свят пак ще проговори, вселената безкрайна
е то се знай, рисунката обагрена ще бъде, залята със мечти.
Протегнах се, събудих се и виждам теб, само теб...
сърцето вече отговори, че вселената безкрайна си ми ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дида Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...