13 oct 2007, 15:41

Събуждане

  Poesía
834 0 1
Събуждане

Нарисувах те насън  с  насладата от моите мечти...
Сега рисувам, а листа е празен, рисувам яростно,
но листа пак мълчи, мислиш ли, че пак ще проговори
на мен за твоите копнежи, по моите очи...
по това как аз виждам по-различно от всяка друга.
Аз знам, друг свят пак ще проговори, вселената безкрайна
е то се знай, рисунката обагрена ще бъде, залята със мечти.
Протегнах се, събудих се и виждам теб, само теб...
сърцето вече отговори, че вселената безкрайна си ми ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дида Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...