13.10.2007 г., 15:41

Събуждане

832 0 1
Събуждане

Нарисувах те насън  с  насладата от моите мечти...
Сега рисувам, а листа е празен, рисувам яростно,
но листа пак мълчи, мислиш ли, че пак ще проговори
на мен за твоите копнежи, по моите очи...
по това как аз виждам по-различно от всяка друга.
Аз знам, друг свят пак ще проговори, вселената безкрайна
е то се знай, рисунката обагрена ще бъде, залята със мечти.
Протегнах се, събудих се и виждам теб, само теб...
сърцето вече отговори, че вселената безкрайна си ми ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дида Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...