14 dic 2008, 23:08

Събуждаш ме

  Poesía » Civil
1.1K 0 5
Събуждаш ме

Събуждаш ме в съня ми уморена,
аз чувствам плач в твоята душа.
Ти искаш да изчистиш твоите кошмари,
защо ли неспокоен, питаш, е сънят.

Навярно искаш в този миг да съм до тебе,
ръка поставил на твоето чело.
Спокоен съм, когато си до мене,
ние вече заживяхме като в едно.


Не се страхувай от кошмарите в съня си,
това в теб е твоята борба.
Миговете ни приятни не забравяй,
нали каза: „Аз себе си ще победя.”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...