Съдба
Сигурна е тази смърт,
а животът ми – измислен.
Всяка загуба е път...
И стиха си аз не пиша.
Някой ме е нарисувал,
съчинил е моя сън.
Аз на нещо се преструвам.
И когато съм, не съм.
Има ме в бездънни нощи,
няма ме в разплискан ден.
Влача живите си мощи
и света си посребрен.
Някой, който ме разнищи,
ще ме събере по мрак.
Някой ден ще се напиша:
Приказка от сол и смях.
Сигурна ще е смъртта
на живота ми предишен.
Ще издишам синева
и на стих ще заприличам.
а животът ми – измислен.
Всяка загуба е път...
И стиха си аз не пиша.
Някой ме е нарисувал,
съчинил е моя сън.
Аз на нещо се преструвам.
И когато съм, не съм.
Има ме в бездънни нощи,
няма ме в разплискан ден.
Влача живите си мощи
и света си посребрен.
Някой, който ме разнищи,
ще ме събере по мрак.
Някой ден ще се напиша:
Приказка от сол и смях.
Сигурна ще е смъртта
на живота ми предишен.
Ще издишам синева
и на стих ще заприличам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Радоева Todos los derechos reservados
