24 feb 2009, 0:40

Съдба

  Poesía » Otra
883 0 0
Първият пада, поразен от жестоки лъжи,
иде ред на втори...
В битката награда е духовно жив да останеш ти,
без друг да те обори...
Отива си трети, смазан от времето тежко,
с перо забито в гръдта...
Ще кажеш "Да грешиш е човешко",
но до нейде туй е лъжа...
Лъжа е, че трябва да страдаш
и да се примириш...
Лъжа е, не трябва да падаш,
а да продължиш...
Но виж, четвърти вече го няма,
обрулен от вятъра сив...
Като листо из бездънна яма
ще скита, но не жив...
Докато говорим с теб, някой друг
от лъжа поразен е...
Но ти не се безпокой, нали си тук,
имаш цялото време...
Питаш ме защо да се боря,
а отговора не знам...
Не, няма с теб да споря,
за да не се издам...
Знаеш, и твоят ред ще дойде,
отминал като миг...
Ще се чудиш къде си се дянал,
чувайки само отчаян вик...
Да, името си бях споменала,
но как бе то...
"Съдба" бях изкрещяла
и взех твоя живот...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивичка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...