24.02.2009 г., 0:40

Съдба

880 0 0
Първият пада, поразен от жестоки лъжи,
иде ред на втори...
В битката награда е духовно жив да останеш ти,
без друг да те обори...
Отива си трети, смазан от времето тежко,
с перо забито в гръдта...
Ще кажеш "Да грешиш е човешко",
но до нейде туй е лъжа...
Лъжа е, че трябва да страдаш
и да се примириш...
Лъжа е, не трябва да падаш,
а да продължиш...
Но виж, четвърти вече го няма,
обрулен от вятъра сив...
Като листо из бездънна яма
ще скита, но не жив...
Докато говорим с теб, някой друг
от лъжа поразен е...
Но ти не се безпокой, нали си тук,
имаш цялото време...
Питаш ме защо да се боря,
а отговора не знам...
Не, няма с теб да споря,
за да не се издам...
Знаеш, и твоят ред ще дойде,
отминал като миг...
Ще се чудиш къде си се дянал,
чувайки само отчаян вик...
Да, името си бях споменала,
но как бе то...
"Съдба" бях изкрещяла
и взех твоя живот...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивичка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...