Съдба

17 jun 2015, 13:27

Poesía » Civil

302 0 2

Съдба

Разделям те на късове големи

ирония, усмивка и любов.

редуват се в живота ми на смени,

буря, слънце, студ суров.

Дете, момиче и жена

бурени съсичах и злина.

За мене си остана ти една,

протегнати ръце към светлина.

Защо разпъна ме на кръст.

В труд за хляба, над люлка детска,

урок ли беше или съдбовна мъст,

за обичта и ролята ми светска.

Не ме напускай, ти, съдба!

В последната ми роля на жена.

Пречистена с вяра за борба,

безумно ще те следвам и сега.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yankova41 (Йонка Янкова)

2015-06-17T16:20:24+03:00

Тони,Влади благодаря ви за оценките.Да всичко преминава през нас и през животът ни защото самият живот е такъв"Животът е тъга и радост прелитайки над всеки ден" казвам в едно стихче, което ще го поместя после.
stoyna (Стойна Димова)

2015-06-17T14:08:43+03:00

Много е интересна новата ти творба. На късове разделяш ти твоята съдба и те редовно се редуват и заменят. Подвластни сме и, но нужно е да стъпим здраво на нозете си сами!
Поздравявам те и ти желая по-ведро настроение, Йонче!