Съдба
Съдба
Разделям те на късове големи
ирония, усмивка и любов.
редуват се в живота ми на смени,
буря, слънце, студ суров.
Дете, момиче и жена
бурени съсичах и злина.
За мене си остана ти една,
протегнати ръце към светлина.
Защо разпъна ме на кръст.
В труд за хляба, над люлка детска,
урок ли беше или съдбовна мъст,
за обичта и ролята ми светска.
Не ме напускай, ти, съдба!
В последната ми роля на жена.
Пречистена с вяра за борба,
безумно ще те следвам и сега.
© Йонка Янкова All rights reserved.
