Съдба

Jun 17, 2015, 1:27 PM

Poetry » Civilian

330 0 2

Съдба
Разделям те на късове големи
ирония, усмивка и любов.
редуват се в живота ми на смени,
буря, слънце, студ суров.
Дете, момиче и жена
бурени съсичах и злина.
За мене си остана ти една,
протегнати ръце към светлина.
Защо разпъна ме на кръст.
В труд за хляба, над люлка детска,
урок ли беше или съдбовна мъст, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Съдба

Want to read more?

Random works