Съдба

Ако би могъл да ме обичаш 

Как ли ще ме различиш в тълпата 

Къдрокоси, тъмни, руси все момичета

Готови да се хвърлят във краката ти

И откъде ли точно аз ще те омая

Какво ли силно ще те привлече

Да съм чиста, непокварена

Или жената котка в твоите ръце

Но аз мога да съм всякаква

Докоснеш ли звънливата душа

Ще гледаш като пиеса в театъра

Тялото ти как потъва във захлас

Да аз съм, не не си се заблудил 

Вървял си дълго вярвам ти

И тук за малко си отбил

Не си очаквал тази среща в лятото 

И какво? Сега ще търсиш доказателства?

Ще питаш разтуптяното сърце

Бои ли се все още от предателства 

Или готово е да ми се отдаде. 

Събираш съчки сухи от огнище старо

Очакваш огън да се появи

И искаш спомена ти да не жари

Тъй както тези мойте две очи

Седни тук, знам че бързаш 

И отговори търсиш във несвяст

Със поглед дрехата разкъсваш

И питаш се каква ли ще съм аз

Дали съм дива и необуздана

И търся своя господар

Или съм нежна като вятъра

Повдигнал ленена завеса във нощта 

Но тайните си няма да разкривам 

Обичам взрив във пустощта

Аз рядко си посочвам и избирам 

При мен те води твоята съдба ...