Съдба
Съдба
Ако би могъл да ме обичаш
Как ли ще ме различиш в тълпата
Къдрокоси, тъмни, руси все момичета
Готови да се хвърлят във краката ти
И откъде ли точно аз ще те омая
Какво ли силно ще те привлече
Да съм чиста, непокварена
Или жената котка в твоите ръце
Но аз мога да съм всякаква
Докоснеш ли звънливата душа
Ще гледаш като пиеса в театъра
Тялото ти как потъва във захлас
Да аз съм, не не си се заблудил
Вървял си дълго вярвам ти
И тук за малко си отбил
Не си очаквал тази среща в лятото
И какво? Сега ще търсиш доказателства?
Ще питаш разтуптяното сърце
Бои ли се все още от предателства
Или готово е да ми се отдаде.
Събираш съчки сухи от огнище старо
Очакваш огън да се появи
И искаш спомена ти да не жари
Тъй както тези мойте две очи
Седни тук, знам че бързаш
И отговори търсиш във несвяст
Със поглед дрехата разкъсваш
И питаш се каква ли ще съм аз
Дали съм дива и необуздана
И търся своя господар
Или съм нежна като вятъра
Повдигнал ленена завеса във нощта
Но тайните си няма да разкривам
Обичам взрив във пустощта
Аз рядко си посочвам и избирам
При мен те води твоята съдба ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
