Бури ме връхлитаха внезапно,

брулеха ме, оголваха душата ми.

Мъчеха се тотално да ме смачкат

и да се порадват на голотата ѝ.

Но аз във девет ризи я облякох,

сила и дадох да не се предава,

мечти и вдъхнах да ги следва,

че не бива в отчаяние да се погребва.

Тръгвай си, Съдба злощастна, груба,

смили се и късмета ми върни!

Достатъчно болях и страдах,

достойнството поне ми оставѝ!

Разкарай облаците буреносни,

да грейне слънце над моя небосклон!

С надежда да посрещам дните

и щастие да има в моя дом!