Съдба
612
0
0
Бури ме връхлитаха внезапно,
брулеха ме, оголваха душата ми.
Мъчеха се тотално да ме смачкат
и да се порадват на голотата ѝ.
Но аз във девет ризи я облякох,
сила и дадох да не се предава,
мечти и вдъхнах да ги следва,
че не бива в отчаяние да се погребва.
Тръгвай си, Съдба злощастна, груба,
смили се и късмета ми върни!
Достатъчно болях и страдах,
достойнството поне ми оставѝ!
Разкарай облаците буреносни,
да грейне слънце над моя небосклон!
С надежда да посрещам дните
и щастие да има в моя дом!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Василева Всички права запазени
