Денят пореден без да съм до теб.
Колко ми е мрачен щом далеч съм аз от теб.
Всяка глътка въздух ми е трудна, защото моят въздух е въздишката по теб.
Какво ли изпитва твоето сърце не знам?
Но ще ти кажа за моето какво със сигурност си знам.
Зная че за теб ще бие цял живот, дори да си далече ти от него.
Ще те обича лудо както то си знае, макар и твоето за него да не хае.
Винаги ще бъдеш ти за мен момичето, което хвана моето сърце във плен.
Ако искаш да го пуснеш разбери, че вече влюбено е в твоето и нищо не ще ги раздели.
Сигурно така е трябвало да стане, твоето със моето да се захване?
Съдбата имала е пръст в това, че да събере двете ги в едно сега.
Влюбено ли е сърцето ти ще разбереш, няма как от него чувствата да спреш.
За твоето сърце любима моето ще бие и чувствата които то изпитва няма да ги крие.
Искам мило мое да го разбереш, че ще се боря аз за теб и няма да ме спреш.
Единствена го може онази черната с косата, но едва ли ще успее щом събрала ни е двамата съдбата.
© Борислав Александров Todos los derechos reservados