25.11.2020 г., 8:44 ч.

Съдба 

  Поезия » Любовна
253 0 0
Денят пореден без да съм до теб.
Колко ми е мрачен щом далеч съм аз от теб.
Всяка глътка въздух ми е трудна, защото моят въздух е въздишката по теб.
Какво ли изпитва твоето сърце не знам?
Но ще ти кажа за моето какво със сигурност си знам.
Зная че за теб ще бие цял живот, дори да си далече ти от него.
Ще те обича лудо както то си знае, макар и твоето за него да не хае.
Винаги ще бъдеш ти за мен момичето, което хвана моето сърце във плен.
Ако искаш да го пуснеш разбери, че вече влюбено е в твоето и нищо не ще ги раздели.
Сигурно така е трябвало да стане, твоето със моето да се захване?
Съдбата имала е пръст в това, че да събере двете ги в едно сега.
Влюбено ли е сърцето ти ще разбереш, няма как от него чувствата да спреш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Александров Всички права запазени

Предложения
: ??:??