Съдба
Безропотно живея ден след ден!
Презирам се,но вече липсва чувство!
Разбирам,че не съм определен
да бъда вещ в житейското изкуство!
А Времето не спира нито миг,
във див галоп край мене преминава!
И сякаш съм един страхлив войник
завръщащ се без почести и слава!
Но моят път все още няма край,
и Младостта е днешната ми дреха!
В това,че Тя е малкият ми Рай,
намирам истинската си утеха!
И в нейният игрив и буен пламък,
се ражда Философският ми камък!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Филипов Todos los derechos reservados
