ARABEL (Владимир Филипов) ARABEL (Владимир Филипов)
18
26 nov 2006, 2:40

Съдба

  Poesía
1.4K 0 10

Безропотно живея ден след ден!
Презирам се,но вече липсва чувство!
Разбирам,че не съм определен
да бъда вещ в житейското изкуство!

А Времето не спира нито миг,
във див галоп край мене преминава!
И сякаш съм един страхлив войник
завръщащ се без почести и слава!

Но моят път все още няма край,
и Младостта е днешната ми дреха!
В това,че Тя е малкият ми Рай,
намирам истинската си утеха!

И в нейният  игрив и буен пламък,
се ражда Философският ми камък!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Филипов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0