ARABEL (Владимир Филипов)
18 13
26 nov 2006, 2:40

Съдба 

  Poesía
1191 0 10

Безропотно живея ден след ден!
Презирам се,но вече липсва чувство!
Разбирам,че не съм определен
да бъда вещ в житейското изкуство!

А Времето не спира нито миг,
във див галоп край мене преминава!
И сякаш съм един страхлив войник
завръщащ се без почести и слава!

Но моят път все още няма край,
и Младостта е днешната ми дреха!
В това,че Тя е малкият ми Рай,
намирам истинската си утеха!

И в нейният  игрив и буен пламък,
се ражда Философският ми камък!

© Владимир Филипов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??