съдба

Навлизам дълбоко в теб -
плавно, бавно и сигурно.
Изобщо не ме усещаш.
Само понякога чувстваш странен гъдел.
Харесва ти, дразни те, влудява те.
Не се замисляш ... устроен си така,
че да забелязваш нещата, когато
изчезнат в присъствието си.
Гъделът изчезна.
А сега? Искаш го. Къде е?
Завладява те паника.
Силите ти отслабват
Губиш контрол.
И започва да те боли.
Много да те боли.
Едва сега - в присъствието на Lady Болка -
разбираш колко надълбоко съм
проникнала в съзнанието ти. В душата ти.
Осъзнаваш ли го? Да?
Сега те боли още повече.
Съжалявам.
Не мога да ти помогна.
Исках, но ти каза, че не се нуждаеш от помощ
... сега страдаш двойно.
Това си е твоят товар -
този, който сам си избра.
И никой няма вина.
Това е просто съдба -
тази, която сам си начерта.