Aug 30, 2007, 10:39 PM

съдба

  Poetry
644 0 0
Навлизам дълбоко в теб -
плавно, бавно и сигурно.
Изобщо не ме усещаш.
Само понякога чувстваш странен гъдел.
Харесва ти, дразни те, влудява те.
Не се замисляш ... устроен си така,
че да забелязваш нещата, когато
изчезнат в присъствието си.
Гъделът изчезна.
А сега? Искаш го. Къде е?
Завладява те паника.
Силите ти отслабват
Губиш контрол.
И започва да те боли.
Много да те боли.
Едва сега - в присъствието на Lady Болка -
разбираш колко надълбоко съм
проникнала в съзнанието ти. В душата ти.
Осъзнаваш ли го? Да?
Сега те боли още повече.
Съжалявам.
Не мога да ти помогна.
Исках, но ти каза, че не се нуждаеш от помощ
... сега страдаш двойно.
Това си е твоят товар -
този, който сам си избра.
И никой няма вина.
Това е просто съдба -
тази, която сам си начерта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...