manka
22 44
30 nov 2006, 22:22

Съдба 

  Poesía
621 0 2
Пак стоя сама във късен час,
на нашето легло съм и за тебе мисля,
разстоянието единствено е между нас
то кара ме за теб да плача
                 и въздишам...

Сега разбирам колко те обичам...
нощта прегръща ме със свойта тъмнина
и искам аз на птица да приличам,
когато си далеч при теб да долетя!

Сама съм - няма начин, няма изход.
Това е животът, това е съдба,
но знай, тоз живот няма смисъл,
ако тебе те няма до мен
                 във нощта...

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми стилът ти на писане!!!! Стихотворенията ти са страхотни.Имаш много потенциал.Продължавай да се развиваш! Успех!!!
  • Отличен 6
Propuestas
: ??:??