Nov 30, 2006, 10:22 PM

Съдба

Poetry

938 0 2

Пак стоя сама във късен час,
на нашето легло съм и за тебе мисля,
разстоянието единствено е между нас
то кара ме за теб да плача
и въздишам...

Сега разбирам колко те обичам...
нощта прегръща ме със свойта тъмнина
и искам аз на птица да приличам,
когато си далеч при теб да долетя!

Сама съм - няма начин, няма изход.
Това е животът, това е съдба,
но знай, тоз живот няма смисъл,
ако тебе те няма до мен
във нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

raca (Ралица Чонова)

Харесва ми стилът ти на писане!!!! Стихотворенията ти са страхотни.Имаш много потенциал.Продължавай да се развиваш! Успех!!!

2006-12-05T17:23:39+02:00
Соничка (Соня)

Отличен 6

2006-12-01T13:22:37+02:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0