manka
22 44
Nov 30, 2006, 10:22 PM

Съдба 

  Poetry
686 0 2
Пак стоя сама във късен час,
на нашето легло съм и за тебе мисля,
разстоянието единствено е между нас
то кара ме за теб да плача
                 и въздишам...

Сега разбирам колко те обичам...
нощта прегръща ме със свойта тъмнина
и искам аз на птица да приличам,
когато си далеч при теб да долетя!

Сама съм - няма начин, няма изход.
Това е животът, това е съдба,
но знай, тоз живот няма смисъл,
ако тебе те няма до мен
                 във нощта...

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесва ми стилът ти на писане!!!! Стихотворенията ти са страхотни.Имаш много потенциал.Продължавай да се развиваш! Успех!!!
  • Отличен 6
Random works
: ??:??