26 feb 2007, 8:36

Съдба

  Poesía
1.3K 0 4
Осъден съм да те обичам, но нямам право на това,
защото друг обичаш ти сега и аз оставам настрана.
*****
Беше моя, но те изгубих заради наивността голяма,
красивата любов погубих, без да знам, че втора няма!
*****
Сега напразно съжалявам, няма да се върнеш ти,
но да спра ти обещавам - без мен усмихната бъди!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • поздравления за красивото стихотворение прочетох всичките ти други, но само това ме накара да напиша коментар браво от мен, 6!
  • Ето това е великолепието на поезията - много да кажеш с малко думи! Знам аз , че пред мене талант стои! Това да ти е за модел, тук си успял до върха. Отличен.
  • Хубав стих!

    Поздрав и добре дошъл!
  • Изгубената обич, интересна тема ...
    На тази теме е и акростиха ми днес.

    Осъден съм да те обичам,
    но нямам право на това,
    защото друг обичаш ти сега
    и аз оставам настрана.

    Беше моя, но те изгубих
    заради наивността голяма,
    красивата любов погубих,
    без да знам че втора няма!

    Сега напразно съжалявам,
    няма да се върнеш ти,
    но да спра ти обещавам -
    без мен усмихната бъди!

    Хубаво е.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...