7 abr 2008, 10:11

Съдба 

  Poesía » De amor
1067 0 2
Изминава и този ден, а ти се отдалечаваш от мен.
Усетих го с душата си, че ти никога не си била моя,
а и надежда нямам, че ще бъдеш някога с мен.
Ако можеше да надникнеш вътре в мен,
ако знаеше как плача всяка нощ за теб,
ако почустваш колко силно те обичам,
нямаше да мислиш за него,
но ти никога не разбра какъв съм аз.
Любовта ни се превърна на прах в ръцете на срама.
Аз чух как съдбата ми се изсмя в лицето и каза:
"Тя мисли за друг и никога няма да бъде твоя."
Тогава аз замръзнах, никога повече не ме видяха ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Кузев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??