Съдба
Изминава и този ден, а ти се отдалечаваш от мен.
Усетих го с душата си, че ти никога не си била моя,
а и надежда нямам, че ще бъдеш някога с мен.
Ако можеше да надникнеш вътре в мен,
ако знаеше как плача всяка нощ за теб,
ако почустваш колко силно те обичам,
нямаше да мислиш за него,
но ти никога не разбра какъв съм аз.
Любовта ни се превърна на прах в ръцете на срама.
Аз чух как съдбата ми се изсмя в лицето и каза:
"Тя мисли за друг и никога няма да бъде твоя."
Тогава аз замръзнах, никога повече не ме видяха
да се усмихвам, вътре в сърцето ми всеки ден валеше дъжд.
Дори не се помъчих да се преборя за теб,
защото знаех, че съдбата ме е прокълнала на "Обречена Любов".
Дори не посмях да се оплача на тази осъдница,
която ни побеждава всеки ден.
Ако можеше да надникнеш вътре в мен,
ако знаеше как плача всяка нощ за теб,
ако почустваш колко силно те обичам,
нямаше да мислиш за него,
но ти никога не разбра какъв съм аз.
И ето и до днес вътре в сърцето ми вали неспирно дъждът,
И се моля все някога да спре да ме наранява...
Защото страшно много ме боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илия Кузев Всички права запазени
