30 ago 2007, 22:40

Съдба

  Poesía
966 0 9

Имах и много и нищо в живота
обичах силно и мразех така,
молитви много отправях към Бога
да спаси моята грешна душа.


Имах мечти а после ги губех
някой раняваше с тежка ръка,
много вземах,но повече давах
бях щастлива а после изпадах в тъга.


Задавах въпроси,много въпроси
но отговор все не намирах,
и все не успявах да бъда щастлива
след всяка радост отново унивах.


Преминах през много до днес
...УМОРИХ СЕ...
помъдрях достатъчно за да знам,
че ти си всичко което обичам
...ОТКРИХ ТЕ...
всяка частица от себе си
аз днес на теб ще я дам!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Севдалина Янкулова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...