30 авг. 2007 г., 22:40

Съдба

965 0 9

Имах и много и нищо в живота
обичах силно и мразех така,
молитви много отправях към Бога
да спаси моята грешна душа.


Имах мечти а после ги губех
някой раняваше с тежка ръка,
много вземах,но повече давах
бях щастлива а после изпадах в тъга.


Задавах въпроси,много въпроси
но отговор все не намирах,
и все не успявах да бъда щастлива
след всяка радост отново унивах.


Преминах през много до днес
...УМОРИХ СЕ...
помъдрях достатъчно за да знам,
че ти си всичко което обичам
...ОТКРИХ ТЕ...
всяка частица от себе си
аз днес на теб ще я дам!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Севдалина Янкулова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...