Съдба на скитник
Не ме интересува кой си ти –
ни име, нито образ ме привличат.
Гласът ти като вятъра шепти
и изгревът в очите ти наднича.
Но нищо ново, виждала съм смях
в недрата на сълзата да извира,
негодник да се къпе в златен прах,
слепец по цвят любов да си избира.
Животът е безкраен, странен цирк –
в пределите му дявол с Бог се срещат,
търгува се измамата за мир,
ледът се нажежава до горещо.
И миг след миг изчезва онова
усещане – за кротка принадлежност.
(Не всеки пристан има си вълнá,
да го залее с вечната си нежност.)
Когато всички свързващи звена
разпаднат се и нишките се скъсат,
спохожда те кристална яснота,
че всъщност са вериги. И са къси.
Не знам какъв си, кой си, от къде,
твърдиш, от векове, че ме обичаш,
че помниш ме от слънчево дете,
но аз не съм предишното момиче.
Изтръгнах се от корена сама,
разкъсах си обвивките защитни...
Не знам дали ще имаш смелостта
да споделиш съдбата ми на скитник.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
