15 ene 2013, 2:44

Съкровено

  Poesía » Otra
708 0 5

СЪКРОВЕНО

       

               В памет на актьора Васил Радомиров (моят дядо)

 

От неказани думи крещи тишината,

а стихът ми в агония тиха мълчи...

Прожектирам си спомени и се вглеждам в стената -

там се срещат очите ми с твойте очи...

 

И усмивката твоя в моя поглед сияе,

ти си същият, дядо, обичан и мил!

На житейската сцена аз от днес ще играя,

със онази надежда, що си в мен съхранил.

 

Ще раздавам посоки на мечтите безпътни,

ще науча на обич невежи души,

ще даря на приятел съкровения пръстен -

любовта, на която ме учеше ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...