15 ene 2013, 2:44

Съкровено

  Poesía » Otra
700 0 5

СЪКРОВЕНО

       

               В памет на актьора Васил Радомиров (моят дядо)

 

От неказани думи крещи тишината,

а стихът ми в агония тиха мълчи...

Прожектирам си спомени и се вглеждам в стената -

там се срещат очите ми с твойте очи...

 

И усмивката твоя в моя поглед сияе,

ти си същият, дядо, обичан и мил!

На житейската сцена аз от днес ще играя,

със онази надежда, що си в мен съхранил.

 

Ще раздавам посоки на мечтите безпътни,

ще науча на обич невежи души,

ще даря на приятел съкровения пръстен -

любовта, на която ме учеше ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...