Jan 15, 2013, 2:44 AM

Съкровено

  Poetry » Other
698 0 5

СЪКРОВЕНО

       

               В памет на актьора Васил Радомиров (моят дядо)

 

От неказани думи крещи тишината,

а стихът ми в агония тиха мълчи...

Прожектирам си спомени и се вглеждам в стената -

там се срещат очите ми с твойте очи...

 

И усмивката твоя в моя поглед сияе,

ти си същият, дядо, обичан и мил!

На житейската сцена аз от днес ще играя,

със онази надежда, що си в мен съхранил.

 

Ще раздавам посоки на мечтите безпътни,

ще науча на обич невежи души,

ще даря на приятел съкровения пръстен -

любовта, на която ме учеше ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Радомирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...