21 dic 2006, 11:59

Сълза

  Poesía
944 0 8
Едно усещане събуди ме в нощта,
едно усещане за малко топлина
върху устните ми сякаш бе сълза,
стопляща сега самотната душа.
Тя бе кристално чиста, бе роса
пречисти моето сърце една сълза
и разноцветна бе, като дъга
пареше, разплаканата ми душа.
И в тази нощ дочух приятен, нежен глас - 
нашепваше ми тихо в този късен час: "Не се плаши от топлата сълза
за тебе е предназначена тя най-нежното от всички чувства на света като сълза, при теб дошла е любовта!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...