Сълзата
От Слънцето силно се будя,
От плясъка на вълните мечтая
И сякаш животът минава
в една пълна заблуда.
От мрак и тишина,
От полъх и светлина,
Аз заспивам в съня…
От умората луда!
Но когато свърши денят
И Луната изгрее навън,
Ще се събудя пак
Да видя света в моя си мрак…
Но няма да забравя
Жената, която ще бъда!
Аз ще си мисля за нея…
И за Сълзата на кея.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кейтлин А. Todos los derechos reservados
