16 nov 2013, 21:32

Сълзата 

  Poesía » Del paisaje
532 0 0

От Слънцето силно се будя,

От плясъка на вълните мечтая

И сякаш животът минава

в една пълна заблуда.

 

От мрак и тишина,

От полъх и светлина,

Аз заспивам в съня…

От умората луда!

 

Но когато свърши денят

И Луната изгрее навън,

Ще се събудя пак

Да видя света в моя си мрак…

 

Но няма да забравя

Жената, която ще бъда!

Аз ще си мисля за нея

 И за Сълзата на кея.

© Кейтлин А. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??