Сълзата
От Слънцето силно се будя,
От плясъка на вълните мечтая
И сякаш животът минава
в една пълна заблуда.
От мрак и тишина,
От полъх и светлина,
Аз заспивам в съня…
От умората луда!
Но когато свърши денят
И Луната изгрее навън,
Ще се събудя пак
Да видя света в моя си мрак…
Но няма да забравя
Жената, която ще бъда!
Аз ще си мисля за нея…
И за Сълзата на кея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кейтлин А. Всички права запазени
