7 oct 2008, 21:42

Сълзи... 

  Poesía » De amor
530 0 3
... И в този свят едно разбрах,
с една мисъл досега живях...
Момиче, което всичко дава,
от момче нищо не получава.
Мога на всеки тялото си да дам,
но душата - само на един.
Нея я пази необятният храм-
сърцето на моя любим...
И в замяна какво получавам?
Сълзи горещи, пълни с отрова.
От тях все по-ниско пропадам,
да се издигна после не мога...
Губя разума си, губя мечтите,
събрани са всички мои надежди
в тъжната сянка на сълзите
от всички спомени и копнежи...
Към миналото се връщам,
докосвам ръцете на самотата.
А тя силно ме прегръща
и бавно изпива ми душата...
В една сълза са събрани
хиляди пропилени мечти,
хиляди болки и хиляди рани,
думи, шепнещи: "Остани!"...

© Тайнствената Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??