Сълзи пируват в очите ми с мойта самота

безбрежно е морето ми от скрита тъга

защото ти разби сърцето ми с любовта.

На прах и пепел се превърнах аз

да страдам по тебе всеки час

защото напусна ме дори без плач.

Дали си ми станал ти  палач

неизбежно проличава си по моя плач

студени вихри препускат в душата ми

чакат да те зърнат в късен здрач.

Беше любовта за мен една

беше ти за мен това

което сега си спомням с тъга.

Сълзи ликуват в очите ми с радостта

щом срещнах друг в настоящето сега

ти си минало с тъга

той бъдеще е с любовта.