Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
24 mar 2018, 1:11

Сълзи по дъгата

  Poesía » Otra
884 8 18

Усмихвам се,

тъжна гримаса

нали вътре в мен

само вали

надежди си давам

търся нагласа

но нещо ме мъчи

дните брои.

Тъмното в мен

денят завладява

ражда чудовища

в скрити ъгли

към спомени свидни

ръцете протяга

съвестта сепната

само мълчи.

Къде светлината

поругана избяга

скрила в черупка 

свойте лъчи

дори да я викам

дали ще повярва

цветът на дъгата

рони сълзи.

 

Март 2018

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0