24 mar 2018, 1:11

Сълзи по дъгата

  Poesía » Otra
890 8 18

Усмихвам се,

тъжна гримаса

нали вътре в мен

само вали

надежди си давам

търся нагласа

но нещо ме мъчи

дните брои.

Тъмното в мен

денят завладява

ражда чудовища

в скрити ъгли

към спомени свидни

ръцете протяга

съвестта сепната

само мълчи.

Къде светлината

поругана избяга

скрила в черупка 

свойте лъчи

дори да я викам

дали ще повярва

цветът на дъгата

рони сълзи.

 

Март 2018

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...