Сълзи по дъгата
Усмихвам се,
тъжна гримаса
нали вътре в мен
само вали
надежди си давам
търся нагласа
но нещо ме мъчи
дните брои.
Тъмното в мен
денят завладява
ражда чудовища
в скрити ъгли
към спомени свидни
ръцете протяга
съвестта сепната
само мълчи.
Къде светлината
поругана избяга
скрила в черупка
свойте лъчи
дори да я викам
дали ще повярва
цветът на дъгата
рони сълзи.
Март 2018
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
