Сълзи за батко
Аз гушнах топлата възглавница
и се опитах да заспя.
Пред мен изникна образът на батко
и в горки сълзи се облях...
Слова се лееха в сърце ми,
като че е пак до мен.
За неговата всеотдайност плачех,
духът му чист, неопетнен.
Отиде си тъй млад, нелепо,
със топла обич окрилен,
с възторг от дните, от децата,
успял, със внуци надарен.
Помолих се, дано е там,
където няма болка и тъга,
душа му волна да се рее,
обляна в звездна синева...
--------------------------------
(и тъй, със сълзите заспах...)
P.S. Това ми се случи снощи, трябваше да го споделя с някого, за да не "гръмна"... Моля ви, не оценявайте.
© Криси Todos los derechos reservados
Прегръщам те!