Сълзите ми никой не вижда,
те са капки вода
и бързо се сливат
в едно с дъжда.
Сълзите ми никой не вижда,
не знае защо съм сама,
като котка бездомна се скитам,
а над мен е нощта.
За сълзите ми никой не пита,
на лицето ми подслони се дъжда,
не плача, все ме връхлитат
горчивите капки вода.
© Богдана Маринова Todos los derechos reservados