Сълзите са горчиви...

Горчиво е в устата
           и на гърлото...
Животът ме зашлеви 
           недвусмислено...
Мечтите ми
        се сбъднаха на другите...
- Защо крещях
         за моите мечти? 

Отново слушам
          слушаната музика...
Понякога до край
           навивам копчето...
Но после бавно...
           тихичко го връщам...
Навярно пак...
         страхувам се от същото!

И пак ги гледам 
               гледаните филми...
чета и препрочитам...
               бавно същото...
Но най-ужасното
                от всичко е,
че пак мечтая...
                 същите мечти!