Сълзите са горчиви...
Горчиво е в устата
и на гърлото...
Животът ме зашлеви
недвусмислено...
Мечтите ми
се сбъднаха на другите...
- Защо крещях
за моите мечти?
Отново слушам
слушаната музика...
Понякога до край
навивам копчето...
Но после бавно...
тихичко го връщам...
Навярно пак...
страхувам се от същото!
И пак ги гледам
гледаните филми...
чета и препрочитам...
бавно същото...
Но най-ужасното
от всичко е,
че пак мечтая...
същите мечти!
© Манол Манолов Всички права запазени