29 nov 2006, 21:40

Сън

  Poesía
1.2K 0 5
                           Дали внезапно някого обикнах?
                           Във този някой себе си открих,
                           за него бях изричала молитва,
                           а тази нощ му посвещавам стих!
                           Човек без име и така далечен,
                           а всъщност много близък и любим,
                           той идва кротко всяка вечер
                           така жадуван и така раним!
                           Прегръща ме, и всичко в мене
                           се ражда с нова светлина,
                           а после тръгва, няма време,
                           защото идва заранта.
                           И този някой пак ще дойде,
                           когато ще е  тъмно вън,
                           ще се усмихне и ще ме целуне -
                           той, неговият дом е моя сън!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Познато чувство!
    Дано се сбъдне!
    Поздрави!
  • Да прав си,безкрайно ти благодаряПоздрав
  • Е... при този финал трябва да поставиш тире и запетая:
    "ще се усмихне и ще ме целуне -
    той, неговият дом е моя сън!!" )))

    или:
    "ще се усмихне и ще ме целуне
    той - неговият дом е моя сън!!" ))

  • А аз ги знам тия сънища...хубави са!!! Поздрави
  • Макар и единствено, отлично е. За да е перфектно на финала вместо тире можеш да завършиш така: 1."във неговия дом и в моя сън" 2. "в домът си и във моя сън" 3."във своя дом и в моя сън"

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...