Nov 29, 2006, 9:40 PM

Сън

  Poetry
1.2K 0 5
                           Дали внезапно някого обикнах?
                           Във този някой себе си открих,
                           за него бях изричала молитва,
                           а тази нощ му посвещавам стих!
                           Човек без име и така далечен,
                           а всъщност много близък и любим,
                           той идва кротко всяка вечер
                           така жадуван и така раним!
                           Прегръща ме, и всичко в мене
                           се ражда с нова светлина,
                           а после тръгва, няма време,
                           защото идва заранта.
                           И този някой пак ще дойде,
                           когато ще е  тъмно вън,
                           ще се усмихне и ще ме целуне -
                           той, неговият дом е моя сън!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марая All rights reserved.

Comments

Comments

  • Познато чувство!
    Дано се сбъдне!
    Поздрави!
  • Да прав си,безкрайно ти благодаряПоздрав
  • Е... при този финал трябва да поставиш тире и запетая:
    "ще се усмихне и ще ме целуне -
    той, неговият дом е моя сън!!" )))

    или:
    "ще се усмихне и ще ме целуне
    той - неговият дом е моя сън!!" ))

  • А аз ги знам тия сънища...хубави са!!! Поздрави
  • Макар и единствено, отлично е. За да е перфектно на финала вместо тире можеш да завършиш така: 1."във неговия дом и в моя сън" 2. "в домът си и във моя сън" 3."във своя дом и в моя сън"

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...